* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Маринка ходи из село,
ходи Маринка и вика:
- Кой има булче, кой няма,
да дойде, да му пристана,
да ме от Марко отърве,
че мен ми вече дотегна
човешки глави да крия,
кървави ризи да пера,
кървави саби да изтривам!
Я, че се Бельо обади,
Бельо ми, Марков побратим:
- Маринке, булка хубава,
на мене да ми пристанеш,
аз нямам булче хубаво.
Маринка Бельо думаше:
- Бельо льо, Марков побратим,
ако ни Марко угади,
главите ще ни отраже.
Бельо Маринке думаше:
- Не бой се, не бой, Марийке,
аз ще го хитро излъжа.
И я на конче преметна,
за тяхно село препусна.
Вървели, що са вървели,
минали гора зелена,
наели поле широко.
Сред поле дърво високо,
под дърво бистър кладенец.
Седнали да си починат,
ето се Марко задава.
Бельо Маринки думаше:
- Маринке, булка хубава,
я, аз ще се разпаша,
на було да го ушиеш,
да те, Маринке, забуля.
Решили и го сторили.
Когато Марко минава,
Марко на Бельо думаше:
- Добра ти среща, Бельо льо,
кога ти булка пристана?
Бельо на Марко продума:
- Марко льо, мой побратиме
сега ми булка пристава,
тебе за кум ще калесам,
ти да ме, Марко, венчаеш.
Марко на Бельо думаше:
- Дай да ти видя булката,
дали сте лика прилика.
Бельо на Марко думаше:
- Не бива, Марко, не става
кръстник, дор дето не венчай,
под було булка не гледа!
И си е Марко заминал.
Като си у тях отиде
и на портите похлопа
Маринка, мома хубава,
не му портите отвори
и не му кончето пое.
Марковата стара майчица,
тя му портите отвори.
Марко майка си попита:
- Къде е, мамо, Маринка?
Майка му Марко думаше:
- Маринка снощи пристана
на Беля, твоя побратим.
Марко се назад повърна
и си на конче думаше:
- Коньо льо, вихрогоньо льо,
ако си Бельо достигнем
и Маринка отървем -
гривата ще ти позлатя,
краката ще ти посребря!
Ако си Бельо не стигнем -
къс по къс ще те накъсам,
по драки ще те нахвърлям,
гарвани да те изядат!
Бельо си в двори увлезе
и си портите заключи,
тогава Марко довтаса.
Марко се гнява разгневи,
че си кончето насече,
по драки го е разхвърлял,
гарвани да го изядат.
Ходил е Марко, скитал е
цели ми девет години,
до пояс брада е пуснал,
че се на просяк престори.
Ходил е Марко, просил е,
и в Бельовото село отиде,
сред селото, на сред чешмата,
там се е Бельо заварил
с Маринка, булка хубава.
Маринка пита просяка:
- Тъй, като ходиш по села,
не си ли чувал за Марко,
за Марко, за Крали Марко,
жив ли е Марко, здрав ли е?
Просяка дума Маринка:
- Вчера бях в тяхното село,
на Марко помен струваха.
Като чу това Маринка,
тя на просяка думаше:
- Хайде, да те у нас заведа,
да те с дарби наредя,
едно ми блюдо жълтици
и още нови премени.
Като са у двори влезли
и се по стълби качвали,
басамаците се трошаха.
Просяка дума Маринка:
- Мома ли си или си булка,
я ми за ръка подхвани,
че ми краката треперят.
- Таз ръка не е просяшка
а най е ръка юнашка.
Като си вкъщи влязоха,
двама ги Марко завърза
и ги на двори изведе.
С уста ги опяваше,
а пък със сабя дробеше.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013