* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

- Жална горо, жал ми е за тебе,
и на тебе, и на моя майка,
дека си ме млада оженила,
къде младо, къде надалеко -
на зъл свекър, на по-зла свекърва,
два девера - два зелени гущера,
девет зълви - девет усойници,
а юнака - върли харамлия.
Весден оре, свъноч хайдукуе,
свъноч са му порти отворени,
весден са му порти затворени.
И снощи е из хайдуци дошел,
и доведе конче вирогонче -
на кончето струнени дисадзи,
у дисадзи ръка от юнака,
на ръката пръстен бурманлия,
на пръстено писмо написано.
Ка погледнах - от моето братче,
от моето братче, по-малък Иванчо.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013