* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

- Жална горо, жал ми е за тебе
и за тебе, горо, и за мене;
тебе те е, горо, слана осланила,
и за тебе, горо, пролет ке дойде,
и па тизе, горо, листе ке покараш.
Моя майка, горо, рано ме ожени,
моя младост, горо, нема да дооди,
и па ме е, горо, на зло намерила,
на зъл свекор, на зла свекърва,
два девера, до два люти смока,
две етърви, до две люти кучки,
две зълви, до две пепелянки.
Пръво либе - нощна кеседжия,
дене му са порти затворени,
дене ходи на папуци,
нощя му са порти отворени,
са нощ ходи, са нощ шета.
Снощи ойде, оцутра дойде
и докараха тая врана коня,
на конята свилени дисази,
у дисази кървава кошула,
у кошулата от юнака ръка,
у ръката от мома плетенка,
у плетенката детинска капичка,
у капичката на снаха меновнико.
Конята е чичова ми,
дисазите са ми вуйкови ми,
кошулата е бащина ми,
ръката е братова ми,
плетенката е сестрина ми,
капичката е внучева ми,
пръстено е на снаха ми.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013