* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Грозданка по двор ходеше,
по двори, по калдъръми,
златно кандило миеше,
майка си люто кълнеше:
- Майно ле, стара майчице,
майно ле, да не харосаш,
дето ме мене ти даде
на тоз хайдутин Богдана!
Кандисах, майко, бактисах
кървави ризи да пера,
остри ножове да трия,
човешки глави да крия.
Снощи ми Богдан донесе
една ми ръка и глава,
на ръка пръстен маламен,
на пръстен име братово.
Как да ги, Боже, аз скрия,
как да ги скрия, покрия,
кат е ръкъта братова,
а пък главата таткова?!
Че ми се Богдан молеше:
"Прости, Грозданке, прощавай,
времето беше мъгляво,
тъмно ми беше пред очи,
не можах да ги позная
татка ти, още батка ти!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013