* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Жал ми, горо, мори,
жал ми е на тебе,
и на тебе, горо,
и на стара майка,
оти ме е, горо,
млада оженила,
та па ме е, горо,
на зло намерила,
на зли свекър,
на по-зла свекърва;
на зли зълви,
на по-зли девери.
Либе ми е
върли каскънджия -
деня му са
порти затворени,
носча му са
порти отворени.
Вечер иде,
на полунощ дойде,
та закара
конче окрадено,
на кончето
кожени дисази,
във дисазе
на юнака ръка,
на ръката
пръстен златен лъщи,
тоя пръстен -
от моето братче...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013