|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)
Рано ми Грозданка ранила,
рано ми в света неделя,
равни си двори метеше,
дребни си сълзи ронеше,
люто си Богдан кълнеше:
- Богдане, либе Богдане,
омръзна ми, Богдане, омръзна,
кървави ризи да пера,
кървави ножове да трия!
Снощи ми армаган изпрати -
кървава риза да пера
и в ризата мъжка ръчица,
и на ръчицата златен пръстен,
и той на моето братче, Богдане!
Бог да те убие, Богдане,
защо ми братче погуби?!
Богдан на Грозданка думаше:
- Стига си ме, Грозданке, клела,
стига си сълзи ронила.
Когато ти братче хванахме,
то беше тъмна тъмница,
тогаз ти братче хванахме,
без да ти братче познаем.
А ние, войводите, се заклехме -
де кого срещнем
ръката да му отрежем!...
От тогаз ме болест налегна,
болест неизцерима.
Грозданка на Богдан продума:
- Богдане, девет години как болен лежиш,
още девет да лежиш,
заради твоите грехове!
Гиген, Никополско (Архив КБЛ-ВТУ); трансформирана.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|