* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Рано ми Грозданка ранила,
рано ми в света неделя,
равни си двори метеше,
дребни си сълзи ронеше,
люто си Богдан кълнеше:
- Богдане, Бог да те убие,
омръзна ми, Богдане,
омръзна кървави ризи да пера,
кървави ножове да трия,
дребни сълзи да роня.
Снощи ми армаган изпрати -
кървава риза да пера
и в ризата мъжка ръчица,
и на ръчицата златен пръстен,
и тя на моето братче.
Богдане, Бог да те убие,
защо ми братче погуби?
Богдан на Грозданка продума:
- Грозданке, стига си ме люто клела,
люто клела, стига си плакала,
кога ти братче погубихме,
то беше тъмна тъмница.
А ние, войводите, се събрахме,
събрахме и се заклехме -
де кого срещнем, настигнем,
главата и ръцете да му отрежем!
Затова ти братче тая нощ
срещнахме и убихме.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013