* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Богдан Грозданки думаше:
- Грозданке, пръвна пръвнино,
аз ще отида надолу,
надолу из механето.
Грозданка дума Богдане:
- Богдане, пръвна пръвнино,
Богдане, Бог да те убие!
Стига си ходил, Богдане,
стига си хайдутлувал.
Мене ми е додеяло,
додеяло и дотежало,
кървави ризи да пера,
в комина да ги суша,
ръждиви саби да трия,
юнашки глави да крия,
да не ги видят комшии.
Богдан Грозданки думаше:
- Грозданке, пръвна пръвнино,
и таз вечер, Грозданке, ще ида,
че вече няма да ходя.
Че излезе Богдан от свечера,
че дойде Богдан призори.
И на порти похлопа,
похлопа, още потропа,
да излезе Грозданка,
да му портите отвори.
Богдан вкъщи влезе,
с кървава риза на ръце.
Като я Грозданка видяла,
видяла я и я поела,
поела и я разтърсила,
пръстен от риза изпаднал.
На пръстена писмо писано,
че бил на брат й Иванчо.
Грозданка, кат го прочела,
тя на Богдан думаше:
- Богдане, Бог да те убие,
що си убил брата ми,
брата ми, брата Иванчо?!
Богдан Грозданки думаше:
- Грозданке, пръвна пръвнино,
прости ми, Грозданке, прости ми.
Времето беше тъмняво,
тъмняво, още мъгляво,
не можах да го позная.
Грозданка дума Богдану:
- Ще те, Богдане, обадя
на пусти върли хайдути,
да ти главата отрежат!
Додето Грозданка издума,
хайдути на порти хлопнали.
Богдан Грозданка думаше:
- Прости ми, Грозданке, прости ми,
не ме, Грозданке, издавай.
Грозданка порти отвори.
С уста казва: "Няма го!",
с очи казва: "Тука е!"
Че го хайдути хванали
и го сред село занесоха,
и му главата отрязоха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013