* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Маринка из село ходеше
и се виком провикна:
- Кой има булче, кой нема,
да дойде, да му пристана,
да ме от Беня отърве,
от Беня, от хайдутина!
Мене ми вече дотегна
по тъмно на чешма да ходя,
кървави ризи да пера,
човешки глави да крия.
Снощи ми Беню донесе
до две ми глави човешки,
едната беше на батя,
другата беше на татя.
Марко Маринки думаше:
- Ай ми, Маринке, пристани,
от Беня да те отърва.
Маринка Марко думаше:
- Не моим се от Беня отърва,
Беню ще ни заколи.
- Не се, Маринке, ядосвай,
аз ще си Беня излъжа.
Че купи було до земя,
станали, та си тръгнали,
тръгнали, коне възседнали.
И като през поле вървели,
през поле дърво голямо,
под дърво голям кладенец,
Беню до кладенеца лежеше
и на Марко продума:
- Какво си завил на коня?
- Снощи ми булче пристана
и теб каня за кръстник!
Беню на Марко думаше:
- Я си отвий булчето,
да видя прилича ли ти,
като на мене Маринка.
Че си Беня излъгаха,
излъгаха и си заминаха.
Беню си у тях отиде
и на портите похлопа:
- Маринке, булке хубава,
стани ми порти отвори,
стягай се кръстница да станеш,
на Марко и на булчето!
Не се обади Маринка,
ами се обади майка му.
Майка му дума на Беню:
- Маринка с Марко замина.
Беню се много разсърди,
назад кончето повърна
и си у Маркови отиде.
Таман си Марко порти затваря
и Беню пристига.
Като се Беню разсърди,
че си кончето закла,
закла и по порти окачи.
После си в манастир отиде,
седял е малко, ни много,
седял е до три години.
Че си брада оставил,
брада до пояса.
И тръгна от село на село,
за манастира помощ да сбере.
И у Маркови отиде,
и кат на порти почука,
почука и повика.
Маринка на порти излезе
и го Маринка попита:
- Ти като ходиш по село,
чувал ли си нещо за Беня?
- Вчера бях в Беньово село,
на Беню три години струвах
и ми пръстен подадоха.
Че като за милостиня да дава,
той й глава отряза и каза й:
- Сега се от Беня отърваш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013