* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Слънцето залязва, горо сестро, слънцето залязва,
жена върви през гора зелена,
в ръка носи дете пеленаче,
и на гора тихом отговаря:
- Черней, горо, черней, сестро, двете да чернеем,
че те теб, горо сестро, слана осланила,
слана осланила слана осланила.
Кога ме е мен мама оженила,
мама оженила, мама зачернила,
не ме е дала където съм искала,
най ме е дала където тя желала.
Че ме е дала на лудо, на младо,
на лудо, на младо, на млад кеседжия.
Денем ходи из гора зелена,
из гора зелена, по дълбоки долове.
Нощем ходи по равни пътища,
да изпреварва млади добруджанки,
да им взема лятната печалба.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013