* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Дрозданка двори метеше,
златно кандило миеше,
и го пред Бога палеше,
люто си, мошне кълнеше:
- Бог да убие татка ми,
татка ми со се майка ми!
Да що ме мене дадое,
леком-полеком далеком -
в девето село, десето,
девет планини високи
и девет гори зелени,
и девет чешми студени;
коде що петел не пеет,
коде що агне не блеет...
Дрозданка Бога молеше:
- Господе, вишен Господе,
стори ме мене, престори
сиво, ем бело гълъбче,
да летам, да си прелетам
во майкина ми градина,
на бел, на цървен трендафил,
лепи да песни да пея:
"Бог да убие татка ми,
татка ми со се майка ми!
Да що ме мене дадое,
леком-полеком далеком -
в девето село, десето,
девет планини високи
и девет гори зелени,
и девет чешми студени;
коде що петел не пеет,
коде що агне не блеет...
Да що ме мене дадое
за едно лудо смахнато -
кървави ризи да пера,
човечки глави да крия..."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013