|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)
Гроздана по двор ходеше,
дребни си сълзи ронеше,
като плачеше, думаше:
- Боже ле, вишни над назе,
не омръзна ли и мене,
не досади ли и мене,
кървави сабли да трия
и човешки глави да крия?!
Снощи ми Богдан донесе,
донесе ръка братова,
на мало й пръстче пръстенче
и на пръстенче писано
на моя братец името.
Богдане, Бог да те убие,
защо брата ми погуби?
Богдан Гроздани думаше:
- Прости ми, булка Гроздано,
тъмно бе, та го не видях,
мъгла бе, та го не познах...
Галиче, Белослатинско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|