* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Булка върви, булка върви през гора зелена,
в ръка носи, в ръка носи дете пеленаче,
дете годиначе и на гората дума:
- Черней, горо, черней, сестро, двама се чернеем,
ти за твоето листо, горо, аз за моята младост.
Че тебе те, горо сестро, слана осланила, мъна оманила,
твоите листа, горо сестро, пак ще пораснат,
а пък моята младост, горо сестро, няма да се върне.
Че мене ме е майка, горо сестро, млада оженила,
млада оженила за едно лудо-младо,
денем ходи, горо сестро, из дълбоки дол,
нощем ходи, горо сестро, из широко поле,
сутрин си иде, горо сестро, армаган ми носи,
армаган ми носи все сладки работи,
нощем си иде, горо сестро, армаган ми носи,
армаган ми носи все човешки глави.
Снощи вечер той донесе братовата ръка,
аз я познах, горо сестро, по златния пръстен,
но не смеех, горо сестро, нищо да кажа,
да не би, горо сестро, и мен да убие!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013