|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)
На снага си имам седемдесет рани,
седемдесет рани, рани куршумени;
и аз не познавам кутра ме рана боли,
кутра ме рана боли, кутра ме не боли.
Най-малката рана най ме твърде боли,
кат' си немам майка рана да върже,
кат' си немам сестра кърпите да пере -
'га ме даде майка на върли делия,
на върла делия, ян-кеседжия...
Утрина излява, рано по проюма,
вечер си доходя, вечер по вечеря.
Бре, той ми дониса кървава пушуйка,
на пушуйка носи скълвата ръчица;
ръчица ми мяза ръчица братова,
бурминки ми мязат бурминки снахийни...
Бре, аз му рекох: "Къде се срещнахте,
къде се срещнахте вий с мойте братя,
та не се познахте, ами се скълвахте?!"
Габрово, Ксантийско - Гърция, зап. в Пловдив; хороводна (Коруев,
П. Я. Село Габрово, Ксантийско. С, 1984, с. 317, № 69 - "На снага си имам
седемдесет рани"); пушуйка - кърпа, шалче; бурминка - пръстен без украса,
халка.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|