* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Повдигнал се е Недялко,
Недялко баш хайдутина,
заптисал Стара планина -
до ката дърво и чадър,
под вита ела син чадър,
под чадъран бяха, мале ле,
Недялко баш хайдутинан
с Недялка първо любове.
Всичкине ядат и пият,
Недялка ни яде, ни пие,
ами ми седи, та плаче.
Недялко си хи викаше:
- Недялко, първо любове,
оти ми седиш, та плачеш,
гола ли, боса, походи,
гладна ли, жадна, остана?
- Недялко, първо любове,
ни гола, боса, походих,
ни гладна, жадна, останах;
ами ми се е додяло
кървави саби миене,
търговски глави криене!
Снощи си дошъл от лова,
та ми си донел, Недялко,
до девет ризи бурунджук,
в еднана има, Недялко,
юнацка дясна ръчица,
на ръка сребърен пръстен,
пръстена мяза, Недялко,
моену брату Николу!
- Нимой ми плака, Недялко,
я не съм пребил брата ти,
ами съм пребил брата ми!
Недялка още по-плаче:
- Кой да ти гледа, Недялко,
накива дребни сираци!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013