* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Цъфти, ружо, ти мене не жали,
дека съм се млада ожинила,
коку млада, току надалеко,
коку надалек, току на зло место,
на зло место, на по-зла свекърва,
и на още по-зол свекор,
два девера - два църни гарвана,
две етръви - две люти кучки,
а делия - люти кеседжия!
Весден оре, санощ хайдук ходи,
вечер ойде, полунащ си дойде,
докара една врана коня,
и на коня струнени дисадзи,
у дисадзи - свилена кошуля,
у кошуля - от юнака ръка,
у ръката - от мома плетенка,
на ръката - от невеста пръстен.
Кошулята - като татината,
а ръката - като братовата,
а плетенка - като сестрината,
а пръстено - като снахинийо.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013