* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Янка хабер провожда
по керван кираджии
на нейната майка:
- Ако мама дойде,
нека мама дойде
лете по Гергьовден.
Че ще я поя мама
с вино червено,
че ще я гостя мама
с пещ-печено агне.
Ако мама дойде,
нека мама да дойде
зиме по Никулден,
че ще я поя мама
с върла ракия,
че ще я гостя мама
с пещ-печена риба.
Че си е дошла, джанъм,
Янкината майка,
че е дошла, джанъм,
лете по Гергьовден.
Че я гости Янка
с пещ-печено агне.
Че я пои Янка
с руйно вино червено.
Седяла й, джанъм, майка,
Янкината майка,
седяла й, джанъм,
ни много, ни малко,
тръгна да си отива
Янкината майка.
Янка мама провожда,
чак до край селото.
Мама Янка дума:
- Върни се, Янке, върни,
мъжка ти рожба ще плаче!
Янка мама дума:
- Нека плаче, мамо,
нека да тъжи!
Виждаш ли ти, мамо,
таз дива череша,
как е черна почерняла.
Тъй е почерняло, мамо,
тъй е потъмняло
и мойто сърце, мамо.
Вечер, кат се мръкне -
порти да отварям,
сутрин, кат се съмне -
порти да затварям.
Додяло ми й, мамо,
от Стояновите тайбети,
от Стояновите мурафети.
Че си идва, мамо,
с кървави ръце
и човешки глави в торбата.
И таз сутрин си дойде, мамо,
и в торбата си носеше
на моя брат, на детето,
главата и ръцете!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013