* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Грозданка ходи по двори,
по двори и калдъръми,
руса си коса чешеше,
люто майка си кълнеше:
- Бог да те, мамо, убие,
дето ме, майко, ти даде,
на Богдана, на хайдутина!
Мене ми й, мамо, додяло
кървави сабли да мия,
кървави ризи да пера,
кървави глави да крия!
Нощес ми ходи, мамо льо,
все из прави кръстопъти,
денем ми ходи, мамо льо,
из гора, гора зелена.
Нощес ми носи, мамо льо,
човешки глави, мамо льо,
пък денем носи, мамо льо,
все сладки, сладки рахати.
Снощи ми, мамо, донесе
една ми ръка човешка,
и на ръката имаше
дур три ми златни пръстени;
на пръстените пишеше -
моя ми братец Николчо.
Бог да те, мамо, убие,
дето ме, мамо, ти даде
на Богдан, на хайдутина!
Отде я зачул Богданчо,
той на Грозданка продума:
- Прости, Грозданке, прости ме,
времето беше облачно,
тъмна ми мъгла имаше -
не можах да го позная!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013