* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Булче върви през гора зелена,
в ръце си носи дете некръстено,
и на гора потийом говори:
- Черней, горо, двете да чернеем.
Тебе й слана осланило,
мене й мама зачернила.
Не ме е дала аз когото искам,
най ме й е дала на върли хайдутин.
Денем лежи под дебела сянка,
нощем ходи, плен да си пленува,
да изпразва клети печалници,
да им взема клетата печалба.
Всяка вечер по една риза донесе,
тази вечер две ризи донесе
и в едната една лява ръчица,
на ръчица златно пръстенче,
на пръстена на мойто братче името.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013