* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Мама Грозданка ожени
през девет села в десето,
в десето село, юрушко,
за едно тежко търговче.
Не било тежко търговче,
най било върло хайдутче.
Деня търговче ходеше
из пусти доли дълбоки.
Нощя търговче ходеше
из пусти царски пътища...
Грозданка по двор ходеше,
руса си коса разплита
и дребни сълзи пролива,
и се на Бога молеше:
- Стори ме, Боже, престори
на каква годе гадинка,
на едно сиво гълъбче,
да фръкна, да си зафръкна,
Боженце, да си префръкна
през девет села големи,
през девет води дълбоки,
у дома да си отида,
да видя мама и тате,
да видя мойте роднини,
мойте сестри и братя;
на мама да се изкая,
че мене ми се додея
търговци да си посрещам,
посрещам, пък не изпроваждам,
търговски глави да крия,
ръждиви саби да трия,
кървави ризи да пера!...
Снощи ми, Боже, донесе
една ми дясна ръчица,
на ръчицата на пръста -
на моя мил братец пръстена!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013