* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Булче върви през гора зелена,
върви булче и на гора, гора дума:
- Черней, горо, черней, душо,
двама да чернем!
Ти за листе, горо,
аз за първо либе;
тебе та е, горо,
слана осланила,
мене ме е, горо,
мама оженила
за лудо ми младо, горо,
младо кисиджийче;
ох, дене си ходи, горо,
по дълбоко доле,
а ноще си ходи, горо,
по селски друмища.
Ката вечер иде, горо,
та си ми донося,
та си ми донося, горо,
глави ми челяшки.
Снощи ми е донел, горо,
риза копринена,
риза копринена, горо,
риза ми кървава.
В риза завърната, горо,
десна ми ръчица,
на ръчица, темна горо,
на малкия пръстец,
позлатени пръстен, горо,
пръстен канташлия,
аз прочетох, темна горо,
пръстен канташлия,
този пръстен е бил, горо,
на мой мили братец.
Дожаля ми, темна горо,
и па докривя ми,
докривя ми, темна горо,
за мой мили братец,
нема кому, темна горо,
да се пооплача;
тебе ща се плача, горо,
тебе ща се кая.
Черней, горо, череней, душо,
двама да чернеем!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013