* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Булка ходи (2)
низ гора зелена
и на гора (2)
потийом говори:
- Черней, горо,
черней, сестро,
двама да чернеем,
ти за твойто
листе, горо,
аз за мойта младост.
Твойто листе,
горо сестро,
от Бога отпада,
а моята
младост, горо,
от верни душмани.
Твойто листе,
горо сестро,
пак ще да покара,
а моята
младост, горо,
нема да се върне.
Бог да убие,
горо сестро,
моя стара майка,
моя стара
майка, горо,
моя стари баща,
що ме даде,
горо сестро,
по едно лудо-младо,
по едно лудо
младо, горо,
по едно аджамия -
дене носи,
горо сестро,
все сладки рахате,
нощем носи,
горо сестро,
все човешки глави.
Снощи вечер
той донесе
братова ми ръка.
Аз я познах,
горо сестро,
по златния пръстен.
Но не смея,
горо сестро,
нищо да му кажем,
дано не би,
горо сестро,
и мен да заколи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013