* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Грозданка по двори ходеше,
по двори, по калдъръми,
златно кандило държеше,
и се на Бога молеше:
- Боже ле, да ме отървеш,
Божке ле, да ме прибереш,
от Марка, от хайдутина,
човешки глави да не крия,
остри ножове да не трия.
Снощи ми, Боже, донесе,
на моя мил брат главата,
и на буля ми ръката.
Из пътя, мъри, вървеше,
Никола, баш ергенина,
той на Грозданка думаше:
- Тръгвай, Грозданке, с мене,
аз ще те от Марко отърва!
- Постой, почакай, Никола,
да си детето накърмя.
Тръгна Грозданка с Никола,
навлезли в поле широко,
седнали да си починат,
под една сянка хубава.
Тъмна се мъгла задала,
от село, от към Балкана.
То не ми било мъгла от Бога,
а най ми било Марко хайдутин,
той си двамата застига,
и им главите отряза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013