* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Грозданка по двор ходеше,
руса си коса разплела,
злато кандило миеше
и жално-милно плачеше, Божне ле!
Та го пред Бога палеше
и се на Бога молеше:
- Боже ле, вишни Господи,
стори ме, Боже, престори
на каква годе гадинка,
на птичка, на лястовичка,
на сиво-бяло гълъбче
или на пъстро славейче.
Високо да си подфръкна,
широко да си погледам,
ази у мамини да ида.
Божне ле, додеяло ми е,
Божне ле, дотегнало ми е
кървави ризи да пера,
остри ножове да трия,
човешки глави да крия.
И снощи глава донесли,
глава, Божне ле, и ръка,
на пръстец пръстен сребърен.
Сякаш че беше банкова,
банко ми, Божне ле, млад Стоян.
Господ Грозданка посмили.
Стори я Господ, престори,
на сиво-бяло гълъбче,
на едно пъстро славейче.
Че си високо подхвръкна
и на широко погледна.
У мамини си отиде,
в тяхната равна градинка,
на червенката ябълка,
под бял, под червен трендафил.
Сутрин и вечер пееше,
сутринта рано запява
и вечер късно арнисва.
Чуди се мама й мае се,
каква ли е тази гадинка,
дето тъй рано запява,
пее, мама си разбужда
и вечер късно аранисва,
пее, мама си приспива.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013