* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Ах, слънце зайде, горо, зад гора зелена
ах, булка върви, горо, през гора зелена
ах, в ръка носи, горо, дете пеленаче
ах, дете пеленаче, горо, без годиначи.
На гората, горо, тихо проговаря:
- Черней, горо, черней, сестро, двама да чернеем.
Ти за листе, горо, аз за първо либе.
Твойто листе, горо, слана осланила,
слана осланила, горо, слана попарила.
Твойто листе, горо, пак ще да покара
мойта младост, горо, няма да се върне.
Мене ме е, горо, мама оженила,
млада оженила, горо, млада зачернила,
че не ме е дала, горо, дето съм искала,
най ме е дала, горо, дето съм не щяла.
На луда гидия, горо, на лудо, на младо,
на винопиеца, горо, на женолюбеца.
Той на къра не ходи, горо сестро,
деня ходи, горо, из дълбоко доле,
нощта ходи, горо, по равни друмища.
Да си изпреваря, горо, млади добруджани,
да им взема, горо, лятната печалба,
лятната печалба, горо, зимната прехрана.
Твойто листе, горо сестрице, пак ще да покара,
мойта младост, горо сестро, няма да се върне!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013