* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Георги Грозданки думаше:
- Грозданке, първа стопанке,
защо си толкоз кахърна,
кахърна, още плачовна?
Грозданка дума на Георги:
- Как да не съм кахърна,
кахърна и плачовна?!
Бактисах, Георге, сандисах
с твоя пести хайдутлук,
все зорна рано да ставам
и вечер късно да чакам,
аз да те, Георге, посрещам,
мешин дисаги да изпразвам,
човешки глави да крия
в твойте високи дръвници,
кървави ризи да пера,
в комини да ги суша.
Снощи ми, Георге, снощи ми,
като си дисаги изпразнях,
братовата си ръка намерих,
братовата си ръка - дясната,
а на ръката златен пръстен,
и на пръстена името му.
Днеска ми й бяла събота,
утре ми й света неделя,
ази на черкава ще ида,
аз ще те, Георге, изкажа!
Георги Грозданки пак думаше:
- Грозданке, булка хубава,
недей ме мене изказва,
утре раничка да станеш,
бели хлябове да опечеш,
чисти гостби да сготвиш,
ази на черква ще ида,
ще викам, Грозданке, ще избера,
твойте родове и мойте,
ще ядем, мила, ще пием,
и хем ще се от хайдутлук откажа!
Много се Грозданка зарадва,
рано в неделя ранила,
бели хлябове опекла,
чисти гостби изготвила.
Георги на черкава не отиде,
най на хайдушки колиби,
че вика Георги, че събра
другари, верна дружина,
право ги у тях занесе.
Като ги Грозданка видяла,
пъстри възланци въргала,
и си ги буюр струвала,
дълги трапези сложила,
гостби всякакви слагала,
от стичка мляко сложила.
Яли са сладко, пили са,
кога се, Боже, наели,
с чело се Георги провикна:
- Другари, верна дружина,
кой ще се нае, наеме,
Грозданкината глава да отреже,
да не би да ни изкаже!
Никой не се нае-наемна,
само се нае-наемна
нейния кумец Стоян,
че й главата отряза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013