* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Жална горо, жал ми е на тебе,
и на тебе, и на стара макя
че е тебе слана осланила,
а е й мене майкя оженила
на зол свекор, на по-зла свекърва,
до две зълви - до две маалуши,
две етърви - две брачиски кучки,
два девера - до два усойника,
я момче е върли кесенджия -
вес ден ходи, вес ден хайдуклуйе,
са нощ ходи, са нощ кесенджие,
вес ден са му порти затворили,
са нощ са му порти отворени.
Снощи дойде, горо, и донесе,
донесе ми кървава кошуля,
па ме праща далек да я перя,
далек, далек, на Белото море.
Ка си ойдох на Белото море,
Белото море от брег на брег бие.
Ка си развих кървава кошуля,
у кошуля - ръка от юнака,
на ръката пръстен бурманлия,
на пръстена име подписано,
подписано цар си Иван Шишман.
Това си е, горо, мойо браток!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013