* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Булче върви, булче върви през гора зелена,
в ръце носи, в ръце носи дете пеленаче
и на гора, и на гора тихом, тихом дума:
- Черней, горо, черней, сестро, двама да чернеем,
ти за твойте листе, горо, аз за първо либе!
Твойто листе, горо сестро, пак ще да изкара,
мойта младост, горо сестро, няма да се върне.
Твойто листе, горо сестро, слана осланила,
пък мен ме й, горо сестро, мама изгорила.
Не ме й дала, не ме й дала дето аз съм щяла,
най ме й дала, горо сестро, дето мама щяла,
на едно лудо-младо, горо, на едно лудо-младо.
Денем ходи, горо сестро, из дълбоки доли,
нощем ходи, горо сестро, по цареви друми,
да причаква, горо сестро, млади добруджани,
да им взема, горо сестро, лятната печала,
дето са я, дето са я със труд печелили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013