* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Ний сме, мамо, ний сме
дор три мили сестри
и един братец Иванчо.
Първата я даде
на Камен чивчия,
втората я, мамо,
даде на занаятчия,
пък аз третата -
на хайдут Никола.
Все в гора стои,
все пътища варди,
дето птиче хвръкне -
все той да го види,
дето челяк мине -
все той да го убие.
Всяка вечер носи по риза кървава,
таз вечер донесе
две ризи кървави,
две ризи кървави -
на моя братец Иванчо,
Иванчо - дюкянджийчето,
Иванчо - маладжийчето.
И аз кат ги разгънах, мамо,
в ризите, мамо, ръчица
ръчица, мамо, десница,
на пръста й, мамо, пръстен,
на пръстена, мамо, аз видях
"Иванчо - дюкянджийчето",
че викнах, мамо, заплаках.
Никола мене кат рекъл:
"Янке - сиракиньо,
Янке - домакиньо,
недей плака, Янке,
стани си риза опери,
опери и ги простри
у горни, Янке, градини,
да не ги видят хората.
Че аз ще те, Янке, заведа
в гора зелена голяма,
на братовата ти сватба.
Неговите сватбари -
черните гарвани,
неговите кумове -
пъстрите свраки."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013