* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Гроздана двори метеше
и ситни сълзи ронеше,
люто майка си кълнеше:
- Мале ле, проклета да си,
че ти ме, мамо, ожени
за Марко Шпионина,
та мене, мамо, омръзна
кървави ризи да пера,
човешки глави да крия,
сиромашко тегло да тегля.
Отдолу се Вельо задава
и си Гроздана питаше:
- Грозданко, булка хубава,
защо двори метеш и плачеш,
и люто майка си проклинаш?
- Как да не плача, бре, Вельо,
като ме мама ожени
за Марко Шпионина,
та мене, Вельо, омръзна
кървави ризи да пера,
човешки глави да крия,
сиромашко тегло да тегля!
- Булка Гроздано, Грозданке,
я ми се, булка, пристани,
та да те, джанъм, отърва
от Марко Шпионина.
- Как да се, Вельо, пристана,
кат имам дете мъничко -
година и половина,
на кого да го оставя?
Вельо Грозданка думаше:
- Я вземи шалче със себе си,
превържи в бахча зелена,
па си детето положи,
положи и го залюлей.
Грозданка взела шалчето,
привърза в бахча зелена,
па си детето положи,
положи и го залюля,
и на детенце думаше:
"Нани ми, нани, детенце,
когато ветрец повее,
той ще те, мамо, залюлей,
кога ти падне листенце,
от тая гора зелена,
то ще те, мамо, нахрани,
когато дъждец удари,
той ще те, мамо, окъпе."
Двама със Вельо тръгнали.
Вървели, що са вървели,
настали поле широко.
Грозданка Марко съгледа
и си на Вельо думаше:
- Това е Марко, що иде
и двама ни ще погуби!
- Не бой се, не бой, Грозданке,
нали е юнак с юнак,
ще видим кой ще победи.
Па отпасал пояс от себе си,
ниско Грозданка забулил,
та й се очи не видат.
Еле ти Марко пристига
и си на Вельо думаше:
- Отдавна гледам за тебе,
сабята да си облажа,
човешка кръв да си пийна.
- Недей ме, Марко, убива,
че ази си булка завадам,
та па съм, джанъм, намислил -
тебе за кръстник да хвана.
Марко се вкъщи завърна
и си на порта тропаше:
- Стани ми, булка, отвори,
нещичко да те зарадвам,
че Вельо си булка завада
и назе кръстници ще кани.
Отвътре се обажда
негова мила майчица:
- Каква те Гроздана видело,
Грозданка отдавна заминала
с Вельо, младо търговче.
Чуди се Марко, мая се,
какво да прави, да стори.
Най после Марко премисли,
та се на просяче направи.
Най после Марко изпита,
къде се Грозданка намира.
Марко на чешма отишъл,
край Вельовите дворове.
Еле Грозданка, че иде
с бели менци за вода.
Като в просяче погледна
и си го тихо запита:
- Дедо ле, Боже просяче,
като ходиш и просуваш,
да не си се научил за Марко Шпионина,
дали е негде загинал?
- Марко отдавна загина,
ако ми вяра не ловиш,
ето пръстена му на пръста ми.
Те ми го подариха,
когато гроба изкопах.
Грозданка се много зарадва,
донесе кринче с жълтици:
- Дедо ле, Боже просяче,
я си дай, дедо, торбата,
жълтици да ти изсипя.
- Торбата ми е скъсана,
другата ми е брашнена,
изсипи ги, булка, в пазвата.
Кога си пазва разгърна,
и сабята се лъснала.
Па взема Марко сабята,
Грозданки глава отряза
и я на кола набучи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013