* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Грозданка по двори ходеше,
златно кандило миеше
и го пред Бога палеше,
и се на Бога молеше:
- Боже ле, оттърви ме
от този Богдан хайдутин,
Боже ле, додея ми
кървави ризи да пера,
ръждиви саби да трия,
човешки глави да крия.
И тази вечер донесе
една глава човешка,
и една ръка десница,
на ръка пръстен столоват,
на пръстен пише сестра ми,
а глава е на брат ми.
Тъкмо Грозданка тъй дума,
туй си пред Бога издума,
хора пред порти полопаха
и Грозданка питаха:
- Грозданке, булка хубава,
тука ли е Богдан хайдутин.
С уста дума - няма го,
с очи мига - тука е.
И са Богдана хванали,
хванали и вързали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013