* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Керфанка по двор ходеше,
по двори калдъръмено,
злато кандилце миеше
и го пред Бога палеше,
и сe на Бога молеше:
- Боже ле, вишни Господи,
Божне ле, дотегнало ми
се нощем вода да нося,
кървави ризи да пера,
ръждиви саби да трия,
човешки глави да крия!
Доде издума Керфанка,
портите са се хлопнали,
хлопнали и отворили,
дворито се напълнило
с турски заптии, сеймени.
Те са Керфанка хванали,
хванали и я питали:
- Къде й, Керфанке, Керфанчо?
Керфанка дума: "Нема го!"
С уста им казва: "Нема го",
с очи им сочи: "Горе е".
Те нанагоре излягоха
и си Керфанча хванаха,
хванаха и го вързаха.
Керфанчо дума Керфанке:
- Халал да ти са, Керфанке,
девет казана със злато
и девет златни кревата!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013