* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Дрозданка из двор меташе,
златно кандило миjеше,
и го пред Бога палеше,
люто и клето клнеше:
- Бог да убиjет татка ми,
татка ми со се маjка ми!
Да шчо ме мене удаде,
лекум по лекум далекум,
в девето село-десето,
девет планине високи,
и девет горjе зелени,
и девет реки големи,
и девет чешми студени,
коде шчо петел не пеjет,
коде шчо jагне не блеjет.
Дрозданка Бога молеше:
- Господе, вишен Господе,
стори ме мене, престори
сиво, ем бело гълъбче,
да летам, да си прелетам
во маjкина ми градина,
на бел, на црвен трендафил.
Лети да песни попеjа:
"Бог да убиjет татка ми,
татка ми со се маjка ми,
да шчо ме мене удало,
девето j село, десето,
девет планина високи
и девет горjе зелени,
и девет реки големи,
и девет чешми студени,
коде шчо петел не пеjет,
коде шчо jагне не блеjет,
да шчо ме мене удаде
за jедно лудо смафнато,
кървави ризи да пера,
човечки глави да криjа,
рђави саби да бриша."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013