* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

- Изсъхни горо, извехни,
та стани сухи сухари,
зам да ми дойдат дърваре,
и майка със тех да дойде,
хитричко да ме попита:
"Дъщеро моя майчина,
оти си такво станала -
дель ти е евро детено,
иль ти е лево любено?"
"Майчинко, моя майчинко,
и да е евро детено,
кути го ща, изкути го ща,
ам ми е лево любено!
Насити ми се, майчинко,
кървави ризи перащик,
секани глави криещик!
Снощи ми, майчо, донесе
кървава риза да пера,
ега ми търснах ризкана,
изтърсих десна ръчинка,
на ръчинкана пръстенче,
на пръстене го познавам
да ми е моено братче."
"Ох леле, любе, ох леле,
как ми кайдиса братчено,
та му остави децана?"
"Тъмно бе, мари, мрачно бе
в честана гора зелена,
та ти кайдисах братчено..."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013