* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Грозданка по двор ходеше,
дребни си сълзи ронеше,
люто си Марко кълнеше:
- Марко ле, луда гидия,
ще стане девет години,
както сме се с тебе вземали,
кандисах, Марко, бактисах,
всеки ден, Марко, да пера,
кървави ризи да пера,
човешки глави да крия
и остри ножи да трия!
И снощи ми, Марко, пак донесе
една ми глава човешка
и една дясна ръчица.
На ръката беше кутлето,
и на кутлето пръстена,
ази си пръстена познах,
че е на моя брат Иванчо.
Като Грозданка плачеше,
покрай Вельо минава.
Вельо ми, бяло бакалче,
Вельо на Грозданка говори:
- Грозданке, булка Марковице,
кат ти се й толкоз додяло
отдели Марко пантата,
хайде, тръгвай, Грозданке, с мене,
на мене жена да станеш!
Грозданка на Вельо думаше:
- Вельо ле, бяло бакалче,
как да тръгна с тебе,
кат си имам мъжка рожба?
Тогава Вельо й продума:
- Остави дете в люлка,
хайде, тръгвай с мене!
Грозданка си дете остави
и го в люлка залюля,
а че при Вельо отиде,
на бели се коне качи,
с бели се ямурлуци завили,
на дълъг път са тръгнали.
Ще минат, отде ще минат,
там дето Марко върлува.
Грозданка на Вельо думаше:
- Вельо ле, бяло бакалче,
Марко ще на посрещне
и живи няма да ни остави.
Ето че в гора отидоха,
Марко насреща идеше.
Вельо, като Марко видя,
отдалече му се обади
и си на Марко продума:
- Марко ле, верен другарю,
аз ида да те поканя,
ази си вземах млада невеста,
както е Грозданка на тебе прилика,
тъй и моята невеста на мене.
Ида да ти кажа, Марко,
да ми бъдеш за кръстник,
за кръстник и да ни венчайш!
Тогава Марко продума:
- Дай да ти видя булчето,
дали ти й много прилика.
Вельо си на Марко говори:
- Не бива, Марко, не може.
Български закон не дава,
доде булчето не ми прибулиш,
не бива ти да го видиш.
Днеска е неделя, до неделя,
сватба ще правим,
тогава ще ни венчаеш,
тогава булче ще видиш.
Нали се Марко съгласи,
Вельо и Грозданка на път тръгнаха.
В село се Марко завърна
на Грозданка да каже,
ленено було да купят.
От врата Марко викаше -
нито се Грозданка обади,
нито се дете чуваше.
Че си зад къщи отиде
и дете в люлка намери,
тогава Марко се сети,
че това било Грозданка.
Събра си Марко дружина,
тръгнали Грозданка и Вельо да дирят.
Насред пътя писмо намери:
"Ние бяхме Вельо и Грозданка,
но ти не ни позна,
заминаваме в друга страна Гърция!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013