* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Слънце зайде, горо,
зад гора зелена,
булка върви, горо,
през гора зелена.
В ръце носи, горо,
дете пеленаче,
дете пеленаче,
дете годиначе,
и на гора дума:
- Черней, черней, горо, (2)
двама да чернейме -
ти за листо, горо,
аз за първо либе!
Тебе ти е, горо,
от Бог паднало, (2)
слана осланило.
Мене ми е, горо,
мама направила, (2)
млада оженила.
Тя не ме е дала
дето й съм ази щяла,
я най ме й дала
дето й сама щяла,
на едно лудо-младо,
на едно белобрадо -
денем ходи, горо,
из дълбоко доле,
нощем ходи, горо,
у равното поле,
да си наизпреваря
млади добруджани,
да им взема, горо,
лятната печалба,
дето са я, горо,
лятос печелили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013