* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Грозданка ходи по двори,
златно кандило миеше,
миеше и го палеше,
и на Богдана думаше:
- Богдане, Бог да те убий,
омръзнало ми й, Богдане,
кървави ризи да пера,
остри ножове да измивам,
човешки глави да крия.
Снощи си, Богдане, дойде,
дойде, Богдане, и донесе
от юнак риза кървава,
в ризата - ръка увита,
на ръка - сребърен пръстен,
и на пръстена пишеше
хубаво име Манолчо.
Твърде ми лика-прилика
на мою братец Манолчо?
Богдан Грозданке думаше:
- Грозданке, булка хубава,
тъмно бе, не го видяхме,
мъгла бе, не го познахме.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013