* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Булка върви, (2)
през гора зелена,
като върви, (2)
жално, милно дума:
- Черней, горо, (2)
двама да чернеем.
Ти за твоите листа, горо,
аз за мойта младост.
Че твоите листа, горо,
пак ще да пораснат.
Пролетта ще дойде, горо,
слънце ще изгрее.
Топло слънце ще да грейне,
тих ветрец ще вейне,
топъл ветрец ще повейне,
върши ще поникнат.
Шума ще се развей, горо,
и раззеленее,
кукувица ще закука
на зелена бука.
Агънца ще блейнат, горо,
по широки поляни.
Овчар ще да се провикне:
"Пролет, пролет дойде!"
Цвете ще да цъфне, горо,
по росни ливади.
Моми, момци ще да идат
цветя да наберат.
Момите ще да пеят, горо,
момците ще свирят.
И твойта младост, горо,
пак ще се завърне.
А мойта младост, горо,
няма да се върне.
Бог да убие, горо сестро,
мойта стара майка,
че ме даде, горо сестро,
на туй лудо, младо,
на туй лудо, младо, горо,
върло и пияно.
Цял ден седи, горо сестро,
под дебела сянка,
вечер ходи, горо сестро,
по хладни механи.
Вечер, кат' си дойде, горо,
ляга и заспива,
и мойта младост, горо,
все така премина.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013