|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)
Оплакала се Грозданка
от Марка, страшен войвода:
- Мен се е веке додяло
кървави дрипи да пера,
юнашки глави да скривам!
Да има нейде търговче,
самичка щех го проследи.
Отде я зачу търговче,
търговче, малко туджарче,
стана търговче, отиде
на Грозданкини дворове,
вънка на порти рукаше:
- Грозданке, млада невясто,
дума съм зачул, Грозданке,
истина ли е, или не?
- Истина си е, търговче!
Постой, търговче, почекай,
детенце да си нахраня,
питата да си изпечам...
Грозданка дете нахрани,
че си навънка излезе,
метна се коньом на седло,
и със търговче отиде...
Търговче коньом думаше:
- Бързай ми, конче, преграбяй,
с крадена млада невеста...
Дутлу, Кошукавашко, дн. Черничево, Крумовградско (СбНУ 39/1934,
Стоин, № 103 - "Оплакване от мъж-хайдутин - 2"); контаминирана.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|