* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Хей, горо льо!/ Слънцето трепти, захода,
покрай гората вървеше
една лехуса невяста
и на гората думаше:
- Черней, горо, да чернеем,
ти за листи, я за младост.
Тебе та слана изгори,
мене ме мама ожени
за една луда гидия -
цял ден под сянка седеше,
пушка пълни, сабя остри.
Га трепне слънце да зайде,
и той тогава излиза.
всяка ми вечер дониса
по една риза кървава,
по една сабя ръждава.
Ризата, горо, изперам,
сабята, горо, изтривам.
Снощна ми вечер донесе
една ми риза кървава,
една ми сабя ръждава.
В ризата, горо, имаше
една ми десна ръчица,
на мало пръстче - пръстенче.
На пръстенчето писано
на мойто братче името,
на мойто братче Иванчо.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013