* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Грозданка ходи по двори,
по дори, по калдъръми,
майка си люто кълнеше:
- Мамо льо, да се провалиш,
мамо льо, да се просениш,
дето ме даде на Павля,
на Павля баш хайдутина!
Мен ми се вече додяло,
додяло и дотегнало
кървави ризи перане,
човешки глави криене,
от тенки саби миене.
Снощи ми, мамо, донесе
една ми ръка десница
и една риза кървава,
и една глава човешка,
главата коса къдрава,
как мяза моето братче,
моето братче Иванчо.
Палю Грозданке думаше:
- Мър, мълчи, любе, не плачи,
тъмно бе, мъгла имаше,
из мъгла роса росеше,
не можах да го позная.
Иди, кажи на майка си,
че ти братчето кайдисах!
Грозданка Палю думаше:
- Павле ле, баш хайдутино,
ти както ми братец кайдиса,
иди на мама разправи!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013