* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Боянка, по двор ходеше,
златно кандило миеше,
ситни си сълзи ронеше,
Бояна люто калнеше:
- Бояне, Бог да те убие,
че ми се вейке додяло,
додяло и наситило,
хайдутски глави криене,
кървави ризи да перем!
Ката ми вечер донисаш
хайдутски глави да крием;
снощи ми вечер донесе
братовата ми ръчинка...
Боян Боянки викаше:
- Отде е, любе, познаваш?
- Познавам си е, познавам
по златениен простенчек,
на него пише братчено.
Бог дано си та убие,
ага ми братче кайдиса!
Че как ми торна, Бояне,
с хайдуте, Боян, да ходиш,
пътницки глави да сечеш,
на мене да хи донисаш,
е да хи крием, Бояне,
та не стигнаха, Бояне,
ами и брата кайдиса!
- Молчи, не плачи, Боянку,
тьовно бе, та го не познах,
мъгла бе, та го не видех...
- Бояне, пусти Бояне,
Бог дано си те убие,
да си не гльодам сираци,
сираци, още вдовици,
ага ми ходет по пътес.
Как ти ми прие, Бояне,
с ворли хайдуте да ходиш,
пътници да ми пребиваш,
главине да хми отсичаш,
имане да хми събираш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013