* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

- Жалей, горо, жалей, сестро, двете да жалеем,
ти за листе, горо сестро, аз за мойта младост.
Твойте листе пак ще да покарат,
твойте листе слана ги попарила;
мойта младост нема да се върне,
защо съм младо оженила,
колко млада, толко надалеко,
колко надалеко, толко на зло намерила,
на зол свекър, на по-зла свекърва,
два девера - два черни гарвана,
две етърви - две селски кучки,
до две зълви, до две люти змии.
Либе ми е върла аджамия,
вечер пойде, посреднощем дойде,
па докара, горо сестро, тая врана коня,
и на коня, горо сестро, кожени дисаги,
у дисаги - свилена кошуля,
у кошуля - от юнака ръка,
у ръката - от мома плетенка,
на плетенка, горо сестро, от невеста пръстен
и извика, горо сестро:
"Я излез, тенка Ангелино,
да познаеш тая врана коня!"
Коня ти е като бащина ми,
дисагите са чичови ми,
кутията е като братова ми,
ръката е като братовата,
плетенка е като сестрина ми,
пръстена е като невестина ми...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013