* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Имала мама, имала,
едничък син Николча -
той за син, той за дъщеря.
Двайсе го години кърмила,
на двайсет и една го отбила,
да стане тежък търговец.
Не станал търговец,
най станал върл хайдутин,
на хайдутите войвода.
Николчовата майчица,
тя на Николчо думаше:
- Бре, остави се, Николчо,
от този пусти хайдутлук,
хайдутлук, мама, харсузлък.
Додяло ми се е, Николчо,
у полунощ, мама, да ставам,
у полунощ, още посреднощ,
портите да ти отварям,
кошиту да ти поемам
мишин дисаги да снемам,
човешки глави да крия,
кървави саби да трия,
кървави ризи да пера,
у комина да ги суша!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013