|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)
Седнала е Ката на малата врата,
да си разнизва гердан седавлия,
хем го разнизва, хем си майка кълне:
- Клета да си, мале, клета и проклета,
че ме даде, мале, в голема къща,
в голема къща, за малко момче!
Весден ми са, мале, порти отворени,
весден лежат, мале, нощем хайдукуват.
Па донесат, мале, кървави доламе,
па ме пратят, мале, на река да пера.
Па обърнах, мале, на кошуля ръкаве,
а в ръкава, мале, ръка от юнак,
на ръката, мале, пръстен бурманлия,
на пръстена, мале, име подписано,
на пръстена бие моето сърце!
Ботевград (Романска-ФБот., с. 56 - "Ката проклина майка
си, че я е дала на разбойник").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|