* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Булка върви, булка върви през гора зелена,
като върви, жално милно плаче,
жално милно плаче, плаче и нарежда:
- Черней, горо, черней сестро, двама да чернеем,
ти за твойте листе, горо, аз за мойта младост.
Клета да е, горо сестро, моята стара майка,
че ме даде, горо сестро, на той лудо-младо,
нощем носи, горо сестро, все човешки глави.
Снощи вечер той донесе братова ми ръка,
аз я познах, горо сестро, по златния пръстен.
Черней, горо, черней, сестро, двама да чернеем,
ти за твоите листе, горо, аз за първо либе.
Твоите листе, горо сестро, пак ще да покарат,
моята младост, горо сестро, не ще се повърни.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013