* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Кренал юнак на панагюр,
минал гора, минал друга,
престапил е трекя гора,
посопрел се млад юнак
да послуша мало-ногу.
Слушал два дни, слушал три дни -
кон се нозе подървия,
а на юнак половини.
Престъпил е трекя гора -
у гората славей пое.
Не е било славей пиле,
тук е било бело Маре,
дека седи, та си плаче
и си къне нейна макя:
- Клета да си, моя майко,
що ме даде з' арамија!
Са нощ му са порти отворени,
весден му са порти затворени.
Снощи ойде, од сутра си дойде
и докара тая врана кона,
и на коня свилени дисази.
У дисази од юнака ръка,
на ръката - пръстен бурмалия.
Ръка беше като братова ми -
он носеше пръстен бурмалия...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013