* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Бадучко дума Еленке:
- Еленке, мила сестро льо,
защо си жална, кахърна?
Дали ти, сестро, додеяло
бате ти дето хайдутин,
кървави ризи да переш,
остри ми саби да триеш,
хадушки глави да криеш?
Еленка дума батьо льо:
- Не ми й, батьо, додеяло,
дето си и ти хайдутин,
най ми й батьо домъчняло -
снощи си вечер отидох
за вода, батьо, студена,
там си, батьо, заварих
дор седемдесет юнака
и осемдесет левента.
Всичките наред седяха,
в средата седи войвода,
печено агне ядяха,
червено вино пиеха.
Като ме, батьо, видяха,
войводата им думаше:
"Яжте и пийте, дружина,
умо си не опивайте,
дълбоко не заспивайте!
Таз вечер ний ще идем
у Бадъчкови на гости,
негова сестра ще вземем,
Еленка, мома хубава!"
Затуй съм, батьо, жаловна...
Бадучко дума Еленке:
- Еленке, мила сестро льо,
не бой се, сестро, не бой се,
батьо ти затуй при тебе.
Докато Бадучко продума,
двора се алай напълни
все с бели коне хайдушки
и турци башибозуци.
Първо Бадучко хванали,
после Еленка вземали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013