* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Кукувала синя кукувица,
кукувала, майка си кълнала.
Тва не било синя кукувица,
я ми било Янка сиротица:
- Леле, мале, леле, стара мале,
ние бяхме девет милни сестри
и имахме едно милно братче,
всяком даде орачу и копачу,
мене даде Янком кеседжия.
Деня ходи по механите,
нощя ходи, ходи хайдутува,
ката вечер все по кон довида,
тава вечер два коня доведе
и похлопа, той повика:
"Стани, Янке, стани, отвори ми!"
Ази станах, станах, та отворих,
той ми дава плав кон да му вода
и на коня от мешин дисаги,
я в дисаги кървава кошуля,
във кошуля, бре, юнашка ръка.
Той ме праща отде Дунай тече,
да му пера кървава кошуля.
Аз отидох от де Дунай тече,
та че стъпих на мраморен камън
и разгърнах кървава кошуля,
във кошуля, бре, юнашка ръка,
на ръка му сребъренен пръстен.
На ръка, на малкото пръстче,
позна Янка братова си пръстен...
Викна Янка, викна, та заплака:
- Това ръка е на мойто братче!
- Мълчи, Янке, мълчи, недей плачи,
темно беше, ази не го видях,
мъгла беше, ази не го познах.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013