* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Грозданка по двори ходеше,
дребни си сълзи ронеше,
майка си люто кълнеше:
- Проклети да сте, майчице,
що ме далеко дадохте,
и ме на лошо найдохте.
Грозданка кандило миеше
и го пред Бога палеше,
та се на Бога молеше:
- Стори ме, Боже, стори ме,
сиво гълъбче да стана,
да литна, па да отлитна
у бащини ми дворове,
па да се става у двора,
у двора на ябълката,
па да запея, запея,
дорде да чуе майка ми.
Тогай тя ще да каже:
"Дошла е наша Грозданка,
ела си, щерко Грозданке!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013